Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обръщах внимание на гласеца отвътре, но сега се вслушах, да не правя глупости…
Може да стане, ако познавах точните хора, двама – трима бандюги, които да влязат изненадващо тук, по време на доставката. Ама каква е гаранцията, че нямаше да ме гръмнат и да вземат всичко. Никаква гаранция. Сто на сто щеше се отърват от мен. Не познавах подходящи хора…
Я, си избий това от главата, Алис. Да не си превъртяла? Не бъди толкова алчна…
Значи не мога да имам и двете.
Замислих се пак. Ако накарам Рамирес да пречука Майкъл, след като „гостите” си отидат и вземем диамантите, какво ще ги правим? Не познаваме никой, та да ги продадем, а парите…четири милиона, не са малко за розови диаманти…но е твърде опасно …Трябва да говоря с Рамирес. Дали познава точните хора? Дано има малко акъл, освен мускули…Не може да се изтупаме при някой бижутер и да му кажем – продаваме това…Трябваха ни частни колекционери, някои готови да платят и да си мълчат. Ама къде да ги намерим?
Заболя ме главата от мисли. Въртях се като пумпал около езерото, крачех и продължавах да разсъждавам.
Значи, първо ще говоря с Рамирес. Ако няма познати да изтъргуваме диамантите, остава да приберем парите – двата милиона. И то до петък - преди да дойде доставката.
Набрах Рамирес по телефона. Веднага вдигна.
- Здравей. Как си?
- Благодаря , добре – без излишни предисловия, направо му казах -Можеш ли да дойдеш след час в бара на Лони?
- Si, si señora.
- Добре. Чао Рамирес.
Закрачих към къщата. Майкъл не се виждаше, така че му оставих бележка на масата. Метнах се на колата и потеглих към бара на Лони. Минах първо през една забутана дрогерия и купих два телефона с предплатени карти. Бях гледала филми, че така се свързват помежду си бандитите. Напуши ме на смях, едва се сдържах да не се захиля в магазинчето. Бях вече във филма, връщане назад няма... После изтеглих пет хиляди долара.
На една крайна маса ме чакаше Рамирес. Беше точен. Усмихна се, като ме видя. Поздравихме се и аз седнах. Нямаше много посетители, но хвърлях по едно око. Понякога и стените имат уши, затова се наведох близо до него. Казах му първо, че го обичам. Да почеткам егото му. Той протегна ръка и ме прегърна. Аз се сгуших в него и го мляснах по ухото. Трябваше да се разнежи...Натискахме се като влюбени гугутки.
- Любов моя...Обичам те...- бръщолевих аз.
- Моята сладка сеньорита - отвръщаше той.
И аз започнах да го оплитам, нежно и бавно в моята дантелена паяжина...Хахаа.....Знаех си, че няма да имам проблеми...толкова беше предсказуем, четях го като разтворена книга...
После лека – полека преминавах към моя план.
Рамирес се втренчи в мен. Май беше доста изненадан. Аз продължавах да го обработвам. Като чу сумата, очите му проблеснаха с метален пламък. Ще захапе...сигурна съм...
Излязох права. Изглеждаше, че не е страхлив. И не беше съвсем вода ненапита. . Разпитвах го за някои частни колекционери, каквито ми трябваха , но ударих на камък, така че оставаше план Б – да дигнем само парите. Имал оръжие, със заличени номера .
Уточнихме всички подробности. Всеки детайл трябваше да се изпипа. Оставаше да се промъкне утре вечер у нас. Ще пречука Майкъл, а мен ще ме зашлеви няколко пъти, за да имам синини и ще ме завърже здраво. Аз ще му дам шифъра да отвори сейфа, ще вземе парите и ще се покрие, докато мине разследването. Изкарах единия телефон и го плъзнах към Рамирес.
- И запомни скъпи, ще ти звъня само аз. Да не си посмял да изпортиш работата. Като се разсеят облаците и ме оставят ченгетата на мира, ще те намеря. Обичам те…
Оставих за най - накрая черешката на тортата. Новината, която щеше да го накара да припка около мен като послушно кученце.
После допълних:
- Бременна съм, така че не прави глупости, татенце. Ще духнем нанякъде и с толкова пари ще си живеем райски…
Ехаааа.... Рамирес стоеше като ударен. Новината, че ще става татко го накара да засияе. Виждах радостта му. Чертите на лицето му омекнаха. Прегърна ме и ме целуна страстно.
- Божичко, Алис! Щастлив съм…красивото ми момиче, обичам те…
Нямах време за повече лигавии и нежности, така че се разделихме. Щях да го чакам утре вечер и услужливо да срежа кабелите на алармата…
Подкарах колата към къщи. Трябваше всичко да се нареди...трябваше...И нямаше да съм зависима от Майкъл. С два милиона щях да духна през Мексико и си живея спокойно на някой слънчев остров.
Вярвах на Рамирес…чакахме нашето дете, така че нямаше да ме изиграе …
Мислех, че планът ми е перфектен…
Надух музиката от радиото и забарабаних уверено по волана. После свърнах в едно магазинче и накупих цял куп безполезни дрънкулки. Връщах се от шопинг и трябваше да ги покажа на Майкъл.
Продължава………
© T.Т. All rights reserved.