…………………………….

     Пет години по- късно

       Живеех в къщата на Майкъл, в едно имение, зад който започваше гора от високи брястове  и чинари, а завършваше до водите на красиво езеро. Имението имаше двеста декара  земя, включваща поляни, храсти  и скали. Релефът беше разнообразен и красив, завършващ с частен кей в източната си част, а с езеро в западната. Тичах всяка  сутрин със слушалки  в ушите около езерото,  правех си йогата, посрещах първите слънчеви лъчи  и бях в  хармония с природата.

    В двора имаше огромен басейн с водна пещера, скала за скокове, пързалки, огнище на открито, бар и джакузи. 

    Изкуствена река лениво течеше в другия край на двора. 

    Цветни градини изумяваха с пъстротата и     ароматите си. Беше рай. Мечтаех си  за такъв живот и трябваше да бъда щастлива.

    Не работех в скучния офис, можех по цял ден да правя каквото си поискам, да карам новата си кола, да ходя в един клуб да играя тенис, да се шляя.

Запознах се с богаташките съпруги, които играеха там. Обядвахме, забавлявахме се, те клюкарстваха, а аз ги слушах.

  Майкъл ми зареждаше  банковите карти  и имах достатъчно пари, щом ме прихванеше треската за шопинг. Обличах се в красиви модерни дрехи. Бях безгрижна. Забравих какво е да пестиш всеки долар и да се чудиш как ще си платиш наема.

      Ако ме погледнеше човек, щеше да си помисли, че всичко ми е наред. Дааа, ама не. Майк не беше човекът, за който се представяше пред обществото. Още след месец го разбрах. Макар, че изглеждаше в очите на всички готин, стабилен мъж, нямаше нищо такова…ако си близо до него. 
   Майк  понякога пиеше много и тогава лъчезарната му обвивка се пукаше, ставаше зъл като дявол. Когато се напи за първи път и започна да се дърли  и да ме дразни, аз си хванах пътя и изчезнах. Трябваше да стоя далеч от този тип. Върнах се в квартирата ми на десетия етаж, плаках от унижение и обида, беше ми наговорил доста глупости.
   Още на другия ден, той пристигна с огромен букет и кадифена кутия. Чукаше и звънеше упорито. Накрая го чух да казва, че ще разбие вратата и аз отворих. Гледахме се като кучето и котката. Бях настръхнала и исках да го издера. Дори се нахвърлих върху него, но той ме хвана със силните си ръце и се захили. 
   След дълъг разговор, може би по – точно монолог на разкаяние и хиляди извинения, аз взех, че му  простих. Сложи ми красив пръстен на ръката  и се закле да не се държи така. На ушите ми постави  обеци, а на врата колие с искрящи изумруди, преливащо тъмно и тревисто зелено, също като очите ми.
    Бизнесът на Майкъл преуспяваше  отлично, доколкото разбирах от телефонните разговори. Въртях се около него и исках да чувам какво става. Правех се на незаинтересована, но бях нащрек. Исках да науча как върти бизнеса си, от какво печели, какви инвестиции прави. Най – вече се ослушвах затова, защото ми стана ясно, че Майк  нямаше да се ожени за мен. Една вечер, когато беше порядъчно пиян ми призна, че няма  никога да стана госпожа Блум. Стигало му толкова женитби и деца. Шестте му деца – пет момичета и едно момче, някои и на моята, възраст бяха разглезени  и лигави, както често се случва в богаташките семейства. Двете му бивши съпруги, също му дотягаха с непрестанните си капризи. Та така, Майкъл беше изплюл камъчето и попарил всичките ми лелеяни фантазии и надежди…
     На другия ден, той нищо не помнеше, но аз бях бясна. Едва прикрих  колко съм му ядосана. Изкарах няколко часа във фитнеса и тичах до езерото до премала, за да ми мине.
    Замислих се…Взех се в ръце. Ако нямаше да стана законна съпруга, поне да родя дете, та да имам някаква сигурност. Исках Майкъл  да се грижи за мен завинаги, а едва ли щеше да стане така, след като имаше  шест  - живи и здрави наследника. 
    Правихме опити да зачена, но нищо не ставаше. Посетих  известни клиники и професори, светила в тази област, но уви…Всички мои  изследвания бяха отлични, нямаше причини  да не забременея. Бях напълно здрава. И млада. Уверяваха ме докторите, че всичко е окей. Исках Майкъл да се изследва. А той отказваше и се смееше, че е наред – нали беше създал голямо поколение. 
      Пиех горчиви чайове, правех какво ли не, но не ставаше…
     Никога не се оставях на съдбата, така че измислих да ускоря събитията... реших да рискувам, но да зачена. Идваше у нас един мъж, красив латиноамериканец. Със силните си  ръце правеше масажи на Майкъл, а понякога и на мене. Напипваше всеки възел по телата ни, изкусно ни масажираше, беше невероятен.
       Та един следобед, когато бях сама в голямата къща, извиках Рамирес за масаж. Ръцете му танцуваха по врата ми, после по гърба, бедрата  и глезените. Лежах, но не се отпусках. Кроях си плановете за Рамирес.

   Обърнах се по гръб и  го придърпах. Той неочакваше и стоеше като истукан, но аз надигнах  глава, а устните ми  докоснаха  неговите. Вкопчих се в Рамирес. Той ми беше спасението. Няколко дни  правехме секс. По мои изчисления  бях в овулация и трябваше да зачена, а той глупакът се влюби в мен.
     Чаках цял месец какво ще се случи. Стоях на тръни. И когато започна да ми се гади и  теста показа, че е положителен подскочих  от радост. Но реших да изчакам с новината. Майкъл беше заминал по бизнес, а не исках да му кажа това по телефона. Щеше да отсъства цял месец. 
    Нямаше да бъда сама, защото още вечерта довтаса Мелинда – най разглезената от дъщерите на Майкъл. Косата  й  беше късо подстригана, боядисана в черен цвят, ноктите й също - с черен лак, устните - оцветени в тъмно. На ушите й имаше няколко сребърни обици, а на шията й масивна сребърна верига. Дрехите и също бяха в унисон – черни и измачкани. Беше на шестнадесет, доста нахално същество, с което много не се понасяхме. Все пак я прегърнах и весело подех:
-    Добре дошла, красавице.
-    Здравей, Алис. Умирам в тази жега. 
-    Горещичко е, но така е през лятото. Татко ти  отсъствува за цял месец. Поплувай в басейна, ще се разхладиш.
-    Не ми казвай какво да правя Алис! – сряза ме тя. 
    Ама, че  зло същество. Аз се държах мило с нея, а тя – като гърмяща змия. Замълчах си, макар че едва се удържах да я поставя на място или да я зашлевя.
      Тя се насочи към хладилника. Извади кока кола. Изпи я надве – три глътки  и започна да рови пак. Явно беше гладна. Направи си сандвич и задъвка бързо. После извади от раницата си пакет снакс.
    Седнах на дивана и защраках каналите на телевизора. Не ми се говореше с Мелинда. 
     Тя сви краката си под дребното си  тяло и седна на креслото. Хрускаше снакса. Закиска се. После вдигна блузата си  и ми показа най-новата си татуировка – пеперуда на лявата си гръд. Беше още силно зачервена и не изглеждаше добре. Щях да й кажа да я намаже с алое  вера, но  не посмях да й давам акъл. Беше непредсказуема. Ту сговорчива, ту като кибрит. Мелинда започна да звъни по мобилния и аз я оставих сама.
    За вечеря не се прибра. Скитосваше някъде. Аз не се тревожех за нея. Има си майка, нека тя да я контролира. Късно вечерта Мелинда затрополи в хола. И без това не спях, така че слязох да я видя. Изглеждаше зле. Очите и бяха зачервени, погледът налудничав, явно се беше напушила. Седеше на колене в хола, превита на две и повръщаше.
    Какво да я правя?  Хванах я  за ръцете и я сложих  на канапето. Взех мокри кърпи, да  я избърша. Тя се задърпа и извърна глава.  Гледаше ме с луди очи, после с такава омраза процеди:
-    Дръпни се от мен, алчна кучко! Не те искаме  тук, с мама. Колкото и да се въртиш около баща ми, избий си от главата, че той ще се ожени за теб или че ще му родиш копеле. Няма да стане, Алис. Хааа—хааа….Старият си е направил вазектомия, така че си губиш времето…Ха-хааа…
        Гледах я стреснато. Не можех да повярвам, че го е  казала. Не може да е истина...
-Какво се пулиш…май не знаеше, аааааа? Ха...хаааа – захили се  отново Мелинда.

   Хванах я за гушата:

   - Случай, ме лайно такова...веднага си затваряй устата...

   Разтърсих я силно. Мелинда пребледня. Видя, че не си поплювам. Млъкна. Осъзна, че сме сами, без татенцето й.
   А на мен ...ми се  бяха подкосили краката.  Не можех да го понеса. Не проумявах чутото...бях голяма глупачка.

А те, всички са се смеели зад гърба ми... А може би и Майкъл...

     Сякаш Мелинда ме беше заляла  с вряла вода.

     Това не беше честно. Майкъл ме е лъгал, че е всичко е наред, а … 

     Подлец...
      Бях бременна, а той... с вазектомия.

      Абсурдно...

      Каква каша забърках...

          Трябва да измислиш нещо, Алис… Нали си голяма умница, а как се издъни... ха-хааа - един глас ми се подиграваше в главата - Я млъкни!  - озъбих му се аз и той се сви и не гъкна повече...

   Продължава…………..