Голям ден, голяма драма

         Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзрях с разфокусирания си поглед, бяха две голи и невинни със своята белота гърди. Издигаха се и се спускаха равномерно и прецизно като часовников механизъм. Бяха малко по–малки от планински възвишения и стегнати като гвардейци. В първия момент помислих, че е станала голяма грешка и съм попаднал в рая на мястото на някой, който се е борил със зъби и нокти за това. Преместих поглед към притежателката на тези съвършени форми, изваяни от природата, с търпението и майсторството на ренесансов творец и видях доволното лице на Мария, която спеше кротко като лъвица. Чак сега ситуацията взе да ми се прояснява като лятно небе и в съзнанието ми нахлуха спомените от предишната нощ, нетърпеливи като депутат пред шведска маса. Имаше земетресение, купон и много ракия. По едно време май и пожарна изникна отнякъде и даже изми колата на Сашо. А после ние с Мария си тръгнахме и се насочихме към нейното легло, в което от известно време правех отчаяни опити да се намърдам с постоянството на лондонска мъгла, но с променлив успех. И тук лентата ми се късаше. Мамка му! Явно на Сашо ракията е била по–силна отколкото ми се стори, докато я пиех.  Откъснах с мъка поглед от гърдите й и видях Арчи в ъгъла на стаята да прави лицеви опори. А бе, това куче кога спеше, мамка му?! Сигурно тренираше за Софийския маратон, а като се сетя - снощи и той не остана по–назад от отбора и смете няколко пържоли и бутилка бира.  Ей така, между другото. Това последното ме подсети, че имах отчайваща нужда от една бира. Може би щях да си върна спомените от креватното приключение. Трябваше задължително да го направя, иначе защо, мамка му, беше тази борба, изродила се вече в Троянска война. Проблемът беше как да се измъкна от леглото, без да събудя спящата красавица. От мен да знаете, че е опасно да будите жена без сериозна причина, а в скалата на сериозните неща моята бира въобще не се класираше. Докато обмислях различни варианти за измъкване, Мария се извъртя и ръката й попадна върху слабините ми. Без малко да извикам. Стана ми горещо и взех да се потя все едно съм попаднал в сауна. Вече имах отчаяна нужда от бира. В този тежък момент срещнах любопитния поглед на Арчи, вперен в мен. Той беше спасението. Верният приятел нямаше да ме изостави така в този критичен момент.

- Арчи, донеси една бира, моето момче! – прошепнах.

         Той наостри уши, но не помръдна. Точно сега ли се появи проблем с комуникацията, мамка му?

- Арчи, донеси ми бира! Веднага! – казах  по-високо, но установих, че гласът ми е леко писклив. Ръката на Мария гореше вътрешностите ми като напалм.

         Най–накрая Арчи врътна опашка и се стрелна в другата стая. След малко се появи, захапал бира. Той беше моят спасител. За пореден път. Грабнах я от муцуната му. Отворих я и отпих дълга и продължителна глътка, която би удавила тримесечно бебе, но на мен ми дойде идеално. След още една глътка бутилката зейна критично празна. Явно бях дехидратиран като номад след тридневен престой в пустинята. Отново се примолих на Арчи и той донесе следващата бутилка. След като и нейното съдържание премина бързо в стомаха ми, взех да различавам по–добре очертанията на света около мен. И най–вече тези на Мария. Пипнах я внимателно, за да се уверя, че не сънувам. Беше си от плът и кръв. Кожата й беше нежна и топла като пролетно слънце, а косите й бяха разпилени върху възглавницата като вятър. Искаше ми се да заровя глава в тях и да си остана там завинаги. Завит с тях подозирах, че света няма да изглежда толкова неуютно местенце. Налегнаха ме едни философски вълнения, премесени с розови мисли за любовта към една определена жена, а не към всички жени по принцип. След втората сутрешна бира винаги изпадах в безтегловност и мечтателност за по–различен живот от този, в който плувах с отчаянието на давещ се. Това състояние траеше кратко и можеше да се сравни със следродилната депресия при жените. С годините бях успял да го сведа до няколко минути, колкото време ми отнемаше да изпия третата бира. Тя винаги слагаше нещата по местата им. Тук нямах възможност да посегна към нея, защото Мария се размърда и отвори големите си зелени очи. Погледна ме и се усмихна.

- Ти си станал вече? – гласът й звучеше секси като излизаща от водата сирена.

         Наведох се към нея и вместо празни приказки, впих устни в нейните. Някъде там езиците ни се срещнаха и започнаха една палава игра, която само те си разбираха. Сложих ръка върху гърдите й и започнах дълга и интересна изследователска експедиция. Чувствах се като алпинист, който за пръв път катери девствен връх. Краката ми премаляха, но определено не бе от надморската височина. Установих, че носът ми е запушен и бях пред задушаване. Известно време размишлявах дали да се жертвам, но реших, че още е рано да падам в борбата със саможертвата на смелите и безмозъчните. Мария си пое въздух и каза:

- Голям си ми ненаситник ти! Снощи ме остави без сили и сега отново продължаваш.

         Мамка му! Значи не сме спали като брат и сестра, а сме се развихрили като изследователи на Кама Сутра, а аз нищо не помнех.

-         И как беше? – подпитах информативно.

-         Превъзходно. Отдавна не бях правила такъв секс. – каза тя и отново ме целуна.

Да направя най–върховния секс от години и да не помня нищо, ей на това му се вика карък. Защо все на мен, мамка му?!  От друга страна, добре поне, че тя помни. Това ме успокои. Има време, ще наваксам. Реших веднага да го направя и отново впих устни в нейните.

- Мили, наистина ме изтощи. Дай да починем малко. Довечера ще ти се реванширам. Обещавам.

         Гледах я като дете, на което току-що са взели биберона, но тя беше непреклонна. По дяволите! Понякога не е добре да си толкова добър в леглото. Особено, когато нямаш никакви спомени за тези подвизи на бойното поле.

- Искам да си взема душ и да отидем да обядваме някъде. Гладна съм като вълк.

         Една жена като си науми нещо, никой не може да я разколебае. Затова примирено кимнах с глава.

- Така да бъде, но вечерта си изцяло моя. Ще бъда още по–добър и изобретателен.

- И това, което показа снощи, е достатъчно, но щом обещаваш още  по–добро изпълнение - ще чакам с нетърпение. – каза Мария и ме целуна нежно по устните. После стана и се запъти към банята. Движеше се грациозно и самоуверено като лъвица. Прибрах увисналия си език и зарових глава във възглавницата. Мамка му и ракия!

         След час крачех гордо по улицата с Мария под ръка, а Арчи ни следваше отблизо.  Проследих няколко завистливи мъжки погледи, което вдигна самочувствието ми и ме накара да забравя снощното фиаско. Стигнахме до ресторанта на Пешо педерастчето  и един сервитьор самоотвержено се изтъпанчи на входа.

- Тук не може с кучета! – заяви авторитетно като квартален.

- Обаче без теб може. – рекох и го поместих, за да влезем. Това така го потресе, че ние вече сядахме на масата, когато успя да реагира и да се затича след нас. В този момент Арчи се обърна към него и излая, така както според него трябва да го е правило Баскервилското куче. Сервитьорът веднага се закова на едно място и взе да гледа уплашено, като изгубено дете. В този момент зърнах Пешо и му махнах с ръка. Той веднага дотича при нас.

- Аууу, какви сте ми хубави и влюбени! Направо ми се иска да ви разцелувам. – каза и запляска с ръце – Сядайте, сядайте. Ще ви нахраним, че сигурно сте имали тежка сутрин. 

- Пешо, гледам, че и ти си оцелял. – рекох – Къде са ти вестниците?

- Ох, моля те, не ми напомняй за тях! Едвам ги свалих. Киснах се цял час във ваната и си направих две коламаски. Така бяха залепнали, че имах чувството, че ще си остана тапициран за постоянно. Ужас ти казвам, Грег! Голям ужас преживях.  А и този Сашо, с тази ракия. Така се напих от туй селско питие, че още не мога да се оправя. Сутринта без малко да забравя да се избръсна. Представяш ли си докъде се докарах. Ама нищо, нищо! Вече се оправям. Ами вие, милички, как сте? Толкова се радвам, че сте като две влюбени гугутки. Отдавна си виках, че трябва да се съберете. Такива сте ми хубави и двамата. Бяхте си един за друг.  

- Добре сме, Пешо. – казах, за да спра лигавенето му.

- Даже много добре. – добави Мария.

- Виждам, виждам аз. Сигурно е бил като лъв в леглото. Толкова е силен. – каза замечтано той.

         Само това ми липсваше сега - и гей почитател.

- Като два лъва беше. – продължи да налива масло в огъня Мария.

Погледнах я умоляващо. Тя ми се усмихна невинно.

- Пешо, донеси ни нещо за ядене, че  умираме от глад. – казах бързо, за да го отпратя.

- Сега, миличките ми. След такава нощ задължително трябва да се похапне добре. Така де, трябва да имате сили и за тази вечер.

         Той се врътна и се втурна към кухнята.

- А, дай и две пържоли за Арчи! – викнах след него.

- Дадено.

- Аз предлагам да си поделим бутилка бяло вино. – предложи Мария – След това, на което бях подложена, имам нужда от малко алкохол.

- Разбира се, скъпа. И аз ще се включа, но първо мисля да употребя една водка.

- Това е добра идея. И аз ще се включа. Имам нужда от нещо по–силно.

Това беше моето момиче. Винаги съм мечтал за жена, която пие като тираджия, чука се като проститутка, облича се като дизайнер и готви като главен готвач на петзвезден ресторант, а на глас казах:

- Скъпа, ти си по–завладяваща и от изстудена водка.

В този момент лично Пешо ни сервира различни благинки на масата и две пържоли за Арчи, който дебнеше под масата. Дадох му ги и той веднага се съсредоточи върху тях.

- Пешо, ще ни донесеш ли по една водка с много лед и резенче лимон вътре?

- Разбира се,  миличките ми. Нещо сте зажаднели.

- Искам да прогоня вкуса на ракията на Сашо. – казах.

- Правилно. Ще взема и аз да си сипя една. Тази ракия така ми вгорчи вкуса. Неприятно питие, но обстоятелствата бяха ненормални. Това земетресение така ме стресна, проклетото.

- Пешо, водката! – казах, за да спра словоизлиянията му.

- Ей сегичка.

След малко държахме две изстудени чаши с водка. Вдигнах моята. Погледнах Мария в зелените й като бездна очи и казах:

- Наздраве, мила! Радвам се, че започнахме нещо, което обещава да става все по–хубаво, въпреки моментните трудности.

-  Наздраве! – отвърна тя – Мисля, че все повече се влюбвам в теб, Грег.

За малко да изпусна чашата, но се стегнах като гвардеец на пост и се усмихнах в стил много бой съм ял, но все още мога да отнеса още някой тупаник. Чукнахме се. Звукът прокънтя в заведението като изстрел на стартов пистолет. Стартирахме един към друг като спринтьори. Целунах я. Вкусът на водка в устата й още повече ме възбуди. Малко остана да я награбя на масата, но само редовният прочит на римските стоици ме възпря. Съсредоточихме се върху яденето със самообладанието на самураи, но отвътре изгаряхме от желание. Претупахме набързо кулинарните вкусотии на Пешо и се запътихме към апартамента с бързината на хора, които имат неотложна работа за вършене. И така си беше. Аз нямах спомени от предишната нощ и исках бързо да си ги възстановя. Не беше честно да си стоя така с бяло петно, а Мария да ми говори колко гот е било.

         Щом влязохме, се насочих веднага към леглото. Нямах желание за увертюри и губене на време. Съблякох се и паркирах под завивките готов за подвизи. Мария се засмя и каза:

- Много сме нетърпеливи днес.

Ако знаеше, че за мен имаше само днес, нямаше да говори така, а на глас казах:

- Така ми действаш скъпа.

- Само да мина през банята и съм при теб.

Зачаках я с нетърпението на тийнейджър пред първо чукане. След малко тя се появи. Мокра и сексапилна като хетера. Боже, тази жена след малко щеше да бъде моя. Мислено се поздравих и започнах да викам ура.

- Скъпи, имаме проблем. – каза тя.

По дяволите! Какво още можеше да се обърка? И двамата бяхме трезви,  налице и готови. Не виждах проблем.

- Дошъл ми е мензисът. – обяви тъжно Мария.

Известно време я гледах невярващо, а после зарових глава във възглавницата и заплаках от яд.  Това Троянската война не беше нищо пред моята древногръцка драма. Защо все на мен , мамка му?!