11 min reading
Голям ден, голяма драма
Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзрях с разфокусирания си поглед, бяха две голи и невинни със своята белота гърди. Издигаха се и се спускаха равномерно и прецизно като часовников механизъм. Бяха малко по–малки от планински възвишения и стегнати като гвардейци. В първия момент помислих, че е станала голяма грешка и съм попаднал в рая на мястото на някой, който се е борил със зъби и нокти за това. Преместих поглед към притежателката на тези съвършени форми, изваяни от природата, с търпението и майсторството на ренесансов творец и видях доволното лице на Мария, която спеше кротко като лъвица. Чак сега ситуацията взе да ми се прояснява като лятно небе и в съзнанието ми нахлуха спомените от предишната нощ, нетърпеливи като депутат ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up