Днес е Първи април. Каролина, малката ми внучка, има Рожден ден. Навършва четири години.
Как лети времето! Сякаш беше вчера. Каролина още не беше се родила. Мисля, че беше през февруари. Водех Милена, сестра ѝ, по същия тротоар, по една такава отъпкана снежна пътека към детската градина и ѝ разказвах, с възпитателна цел, история от моето детство. (По-късно описах случката в разказа „Две филийки“.) Но това е друга история.
И сега има сняг. Уж е пролет, някои храсти и дървета са цъфнали, а всичко е побеляло. Дано да не измръзнат! Случва се понякога в живота. Току-що цъфнали, а задуха студен вятър, сняг завали, слана ги попари.
Водя Каролина за ръка, снегът хрупа под краката ни, но аз не бързам. И тогава не бързах. Че то, ей къде е градината, на триста метра. А имаме толкова неща да си казваме!
– Днес навършваш четири години – показвам четири пръста с лявата ръка.
– Започвам пет – разперва малката петте пръста на дясната си ръчичка.
Браво! Вече казва цели изречения на български. Дъщеря ми ...