Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.
Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за нуждаещи се самотни стари хора.
Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос:
- Колко имам на теста?
Отговарям на всички по един и същ начин:
- Да чуя причините за Покръстването и решенията на Преславския събор и ще ти кажа оценката.
Няма желаещи да задоволя любопитството им при тези условия, а няма и време. Баничките в павилиона отсреща ще свършат.
Влизам с кафето в стаята, за да му се насладя набързо. Остават ми 12 минути. На вратата се чука. Търсят ме. Гери и Мони от моя клас. В същия момент включвам, че събирахме пари с децата за коледна украса на класната стая.
- С ...