През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше притихнало като пред буря. Можеше да се концентрира бързо и за продължително време. Самата тя се радваше, че има тази способност. Едва ли някой друг беше се замислял за нейните собствени качества. Но щеше да им се наложи. Поне на тези, които пристигнаха вчера с мощните си машини. Нана свали тънките кожени ръкавици, с които човъркаше мотора и влезе в къщи. Майка й седеше на масата до прозореца и пиеше кафе с мляко. След малко тръгваше на работа и не пропусна да попита за плановете на дъщеря си.
- Закъде се стягаш толкова рано? Пак ли ще караш, докога така? И защо?
- Ще карам. Я виж какво е хубаво времето – свежо, облачно, само за тренировка. А въпроса ти “Защо” – все едно не съм го чула, защото ...