Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувството, че влаковете преминават през стаята му. Това направо му пълнеше душата! Учителката, която го пое в първи клас, още разказваше една смешна история. Когато запитала първолаците кой какъв иска да стане, сред желаещите да бъдат полицаи, футболисти и президенти, едно момченце със сериозен тон казало, че иска да стане шофьор.
- И какво ще караш, Валентине? – любопитно запитала госпожата.
- Ще карам голям, нов влак – спокойно отвърнало момчето и си седнало.
- Значи искаш да станеш машинист? – уточнила учителката.
- Може и така да се каже – съгласил се Валентин.
Момчето сбъднало детската си мечта. Вече пета година преминаваше през Пролома в машината на дълъг, красив влак – втора употреба от Ге ...