Горчив океан 

                                     или  Апокалипсис утре

                           /есе по мотиви на  Андрей –“чери”/

Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше даже озон. Там беше небитието. Над пустинята наречена “Земя” беше настъпила вечна тъмнина, а някога беше имало и светлина. Поне така разказваха малкото столетници, останали  след техническата революция и развитието на “новите технологии”. В реките вместо вода течеше радиоактивна кал. Пираниите бяха единствените, които продължаваха да съществуват в тези басейни, които някога са се  наричали - реки, езера и морета.  Отдавна не съществуваха четирите сезона на годината. За улеснение на съществата, обитаващи “студената планета”, сега беше вечна зима, но без сняг. Само черен лед покриваше огромните голи пространства, някога обитавани от същества наречени “хора”. Казваха, че върху тях някога растели, треви, билки, храсти, даже гигантски дървета. Имало е и къщи с прозорци, за да влиза светлината. Вече нямаше нужда от тях, защото нямаше какво да влиза. “Да бъде тъмнина” беше написал  в своя Блог  новият Бог.

         Вече нямаше вдовци и вдовици, нямаше разведени, защото бракът и семейството бяха само теми от архивните филми. Жените нямаха утроби, а мъжете полови органи. Възпроизводството беше модернизирано, кибернетизирано и общуването ставаше само виртуално. Вместо сперматозоиди имаше нови поколения вируси, които вършеха почти същата работа. За да ги улеснят “софтуеристите” бяха унищожили всички антивирусни програми.”Нортон “ бяха фалирали и закрили фирмата.

         “Youtube” заместваше птиците, а пощенските услуги бяха поети от  “Gmail”  и “Yahoo”.

         Нямаше нито бракове, нито изневери. Момичетата чатеха с няколко момчета едновременно, беше само въпрос на бързина.  А момчетата се представяха за когото си искат и слагаха в профилите си снимки на родни и чужди звезди на Холивуд. Думата “любов” беше забравена и заместена с друга емоционална думичка “пари”. Лекар, хирург, зъболекар бяха архаични професии. Всички ремонти лежаха на гърба на “хардуеристите” и психиатрите, които се бяха размножили неимоверно бързо.

         Глобализацията беше обхванала всички континенти, държавите бяха изчезнали, целият свят беше едно огромно “шенгенско” пространство.

         Най после и България беше приобщена  към “шенген”.  Птици нямаше защото нямаше въздух, атмосферата се състоеше от реактивни газове наситени с киселини и окиси на тежки метали. Всички жители на това огромно “шенгенско” пространство носеха скафандри от твърди сплави, за да се предпазват от парчета от мтези етали, които отвреме на време падаха масово през оная дупка горе.

         Както казваше навремето Гарабед, войни нямаше, но такива битки за мир се бяха развихрили, че жив човек не беше останал. Нямаше смърт и погребения, само крематориуми и производство на изкуствени торове, най-после бяха осъществени “безотпадните технологии” за които беше говорил навремето Тато на Деветия конгрес на Партията. Сега нямаше нито партии, нито тройни и четворни коалиции. В тайни парници в подножието на Люлин планина, скрити от очите на хората се садеха лехички с “гербери”. Градинарят беше едър мъжага с ниско подстригана глава, риташе топка през свободното си време. Тези умения беше наследил от дядо си, който му беше завещал семената на тези красиви цветя. Царя-дървар беше изсекъл горите и произвеждаше клечки за зъби и кибрит. В Родопите един “душманин” му даваше консултации и се подхилкваше хитро. От целия градски транспорт беше останал само един трамвай, който бързаше към Орландовци, за където се бяха запътили всички. Там щяха да заживеят Нов Живот, описан в есето “Сладък океан”, публикувано в единствения сайт за лично творчество, останал да съществува и след “техническата революция”. Тези които отиваха към Орландовци се бяха завили в бели чаршафи за да се предпазят от радиацията и вървяха бавно за да не създават смут сред населението.