ГОРЧИВА ВОДА
Страшни дни настанаха за комитския дом. Самуил умря пред ослепените си войници. Един от братята му Никола, като млад отишъл да учи в Цариград приел ромейско самоопределение. Нарекъл се Никофор. Захвърлил богословските науки и запасал меч в императорската армия. Бързо се издигнал и станал един от пълководците там. Във войната срещу българите, знаейки прийомите им, той успял да плени част от българските войници. Дошло най-страшното - на сто ослепени оставяли по един с едно око. От пленниците научил, че майка му е жива. Отишъл да я види и повече не се завърнал в ромейската армия. В майчините покои го поставили на пост и молитви. Молил Бога за прошка за стореното от него. Майчините очи гледали страшно – с голи ръце би го затрила. Но майката е по-силна от отмъщението. Старата комитка е станала като старо дърво, колкото да се мъчи брадвата на живота да го сече, по нея остават само дълбоки бръчки. Скръстила ръце пред иконата на Богородица, тя за кой ли път шепти: “Ти си майка кат ...