4 min reading
Ичи и Лили
Синът на Василови се казваше Илия. Но това го разбрах чак когато пораснах и станах студентка по медицина...Дотогава всички го знаехме като Ичи. Помня го още като ерген-беше разглезено момче-вечно неподстригано, неизбръснато, косата му стърчеше като сеното от каручката на дядо, излизаше привечер, с лениви движения побутваше портичката, палеше цигара и тръгваше надолу към центъра на селото. Ние бяхме пет-шест годишни, седяхме на пейката с баба, а тя все го изпращаше с :”Тц, тц, тц...Коя ше го вземе тоа ашлак?!?”...Един ден видяхме, че у Василови строят вейник-малък такъв, само в двора и малко по улицата, разчу се, че Ичи се е оженил...Та пристанушата/ на книжовен български-годеж/ се случи през една от меките пролетни вечери в началото на юни. Ичи се ожени за Лили-красива девойка, с нежни черти, високи скули, слабичка такава, кестенява, с тънко кръстче и тъмни очи с безкрайни мигли. Тя имаше тих и нежен глас...Ичи я беше намерил наблизо, от едно съседно село, Лили нямаше майка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up