Част 1
- Искаш ли да си с мен?
Страхуваше се да отговори. Въпросът му беше безобиден, както и отговорът, който тя би дала. Ужасяваше я собственото ù безсилие. Какво ще я попита след това, я плашеше да отговори сега. Искаше ù се да избяга, да се скрие, да не го чуе. Не можеше. Не можеше да изтрие миналото, настоящето и най-малко бъдещето. Нито да покаже слабост, не и пред него. Остана ù само да отлага, а това умееше най-добре. Премести бавно крака си върху другия, сложи облечената в ръкавица ръка върху тях и се усмихна. Движейки се, забавяше неизбежното, а усмивката ù я защитаваше от неговата.
Пое си дъх незабележимо. Той забеляза. Продължи да я гледа с мълчание, реши, че ако тя иска да си играят, ще се води по него. Мисълта, че я изтезава, го забавляваше. Четеше се в очите му, а те сякаш не му принадлежаха. „Тези очи са правени за друг“ - си помисли тя. Беше под техен контрол, ала собственика им не понасяше.
Опита се да измести поглед встрани, но продължи да се взира в тях. Те бяха вра ...