Царицата на цветята. От най-знатен род.
Смучейки повече слънце, тя се развиваше повече от другите цветя в градината. Разперила буйните си листи, засенчваше околните. И понеже растеше на най-хубавото и централно място, беше забелязвана от всички минаващи наоколо и се пукаше от гордост. Цветенца, нейни сестрички я молеха за малко повече местенце, но тя даже не чуваше тяхния глас, а те плачеха.
Когато поливаха розите, тя се дърпаше от водата да не й се нацапат одеждите.
Когато тя решаваше, си вземаше душ. Събираше капчици вода под листенцата си и точно когато не трябваше, в най-големият пек, пръскаше другите розички, за да изсъхнат.
Странеше от другите и само се пъчеше и разтваряше повече клонките си.
От прекаленото излагане на слънце и от това, че не искаше да я поливат, тя скоро започна да линее, бързо, много бързо, както и растеше. А другите цветя тепърва започваха своето развитие.
Околните никак не бяха по-грозни от нея, тя само така си въобразяваше, защото се развиваше много скоростн ...