ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и светът принадлежи само на тях двамата. В този момент толкова много я обича, че чак го боли. Тя загребва с шепи от морската вода и я посипва по тялото си. После се обръща към него и извиква:
- Ники водата е топла като супа. Влизай страхливецо!
Тишината се разпада на хиляди парчета, като счупен прозорец. Николай не отговаря. Просто я гледа, така както ценител на изкуството гледа съвършена картина. С Лидия се запознаха преди седмица, а той имаше чувството, че я познава цял живот. Преди седмица той и родителите му дойдоха в село Лозенец на почивка. Оказа се, че в съседната къща почива семейството на Лидия. Още първата вечер двете семейства намериха общ език и се събраха заедно на вечеря. От тога ...