Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, запали огън и когато той запращя, всички протегнахме ръцете си напред, за да усетим нежната му топлина. Навън беше страшно тъмно, нищо не се виждаше, дори сенките на стволовете, трудно ми беше да си представя, че е възможно този мрак да отстъпи на деня. Мисълта, че може да се изгубим ни беше събрала край огъня, сгушени като малки дечица. Някои хора обаче не притежават това благоразумие и за тях се разправят страшни истории как са се отдалечили, от сплотените тъми се е протегнала ръката на някое чудовище, сграбчила ги е и оттогава никой не ги е видял. Аз лично не вярвам в чудовища, торбалани и разни такива неща по простата причина, че последното чудовище, което се бях опитала да хвана, се оказ ...