3 min reading
Часът е седем без десет и все още не знам къде се намирам, какво правя и защо изобщо се возя в това метро, пуша, вярвам на приятелите си и закъснявам за срещи… Все още не знам…
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метрото, е спрял точно на седем без десет. Винаги, когато минавам оттам, успявам да повярвам… Или по-скоро някаква частичка от мен, някаква слънчева и твърде наивна частичка от мен успява да се заблуди, че часът е седем без десет… Значи имам три часа, още три часа, които мога да убия в четене или слушане на музика… Или и двете?
Да, така е… Но точно в този момент ме озарява прозрение.
Точно след като съм слязъл по стълбите в подлеза и съм показал своята нова карта за метро, своята чисто нова карта (чувствам се твърде горд) на онази кабинчеста жена, виждам часовника в метрото… Този Електронен Часовник, който освен, че показва времето, докато дойде следващото метро, показва часът. Показва го с някак ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up