Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ме бяха обрали по такъв безскрупулен начин, а в същото време се страхувах онзи да не се върне. В себе си имах около сто лева. Дали нямаше да се върне да ми ги вземе? Чувствах се ужасно безпомощна.
Онзи не се върна. След като се успокоих малко, поизтръсках снега от дрехите си и се опитах отново да свия дясното си коляно. Нещо в него изщрака, болката се стрелна нагоре по бедрото ми и аз изписках, извивайки гърба си в дъга. Тогава видях, че се е образувал оток, който е издул тесните ми дънки. Докоснах подутината с треперещите си пръсти, но после рязко ги отдръпнах.
Започна да ми става студено и затова закопчах горното копче на палтото си. Зачудих се колко време е изминало, откакто паднах. Петна ...