Седях, облегната на ствола на дървото, и търпеливо чаках. Нищо друго не ми оставаше. Снегът си валеше, а аз го изтръсквах от дрехите и косата си от време на време. Ставаше все по-студено, крайниците ми съвсем премръзнаха. Студът обаче като че ли облекчаваше болката в дясното ми коляно. Отново се престраших да го помръдна, свивайки леко крака си, но бързо се отказах да правя повече експерименти, защото усетих болезнено пристъргване. След това се приведох леко напред и започнах да масажирам прасеца си, който беше жестоко схванат. Не постигнах почти нищо – мускулът си остана твърд като камък. Пак се облегнах на дървото. Обзе ме странно безразличие.
Студът ме накара да поразмърдам гърба си и здравия си крак. Успях да се постопля малко.
Вече си мислех, че повече никой няма да мине по тази забутана уличка, когато чух стъпки зад себе си. Погледнах назад и видях, че до мен стои добре облечен мъж на средна възраст. В очите му се четеше тревога. Отворих уста, за да го помоля да ми помогне, но то ...