Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя лошите мисли. Казах си, че ако се държа спокойно и уверено, той няма да ми налети.
– Умълчахте се нещо – каза той, после намали леко скоростта и постави ръката си върху гипсираното ми бедро. Вторачих се в мазолестите му пръсти, които бавно опипваха твърдата превръзка. Не усещах докосванията, но въпреки това се чувствах омърсена. Отблъснах ръката му и посегнах да му ударя шамар. Той се дръпна настрани, натискайки рязко спирачката. Политнах напред. Гипсът се плъзна нагоре по таблото и стъпалото ми се удари силно в предното стъкло. Пукнатото ми коляно изщрака, поемайки голяма част от натиска. Силната болка ме накара да извия гръб и да изпищя. Ръцете ми трепереха неконтролируемо.
– Хей, момиченце ...