Таксито спря пред блока, в който живеех. Подадох на шофьора десет лева, а той махна небрежно с ръка и каза:
– Няма да ти взема пари заради дребните недоразумения помежду ни. Следващия път ще платиш.
Аз се изсмях жлъчно, хвърлих десетачката в скута му и отворих вратата. Захванах се с трудната задача да измъкна гипсирания си крак отвън. Таксиметровият шофьор ме гледа с лъскав поглед известно време, после излезе и отиде да отвори багажника. След около минута успях да се справя. Стъпих на асфалта със здравия си крак и се изправих, оттласквайки се с ръце от седалката. Подпрях се на покрива на колата и зачаках онзи да ми донесе патериците. Не разбирах защо се бави. Откъм багажника се чуваше тракане, което ме изнервяше.
Той ми подаде патериците и ме огледа с преценяващ поглед, докато ги затъквах под мишниците си.
– Сама ли живееш?
– Не е твоя работа – отговорих троснато аз и се отправих към входа. Кракът ме болеше по-силно от преди. Зачудих се дали не се е повредил още повече от удара в предн ...