ГРАДЪТ
От Атанас Маринов
Живея в този град твърде отдавна. И по този въпрос няма две мнения. Когато се събудех всяка сутрин, виждах все същите физиономии. Някъде бях чел, че когато се застоиш на определено място, сякаш се срастваш с околната обстановка. Заричах се, че няма да допусна това да се случи и с мен, но ето годините минаваха, а аз не бях постигнал нищо. Освен да завърша училище.
Сигурен съм, че и други се чувстваха по същия начин, принудени да ходят на работа с метрото или пък с трамвая. Спящата утрин прогонва страховете и дава сили за ново начало. Просто така работи системата.
Най-голямата заблуда на човек е когато вътрешно в себе си реши, че може да я измами, а малко по-късно ежедневието отново го връхлита с цялата си сивота.
Къде обаче се намирам аз? Стоя съвсем сам на една дървена маса, обхванал главата си с ръце. Преди да загубя работата си поне се чувствах част от това общество. Особена форма на мимикрия, когато не знаеш какво ще правиш после.
Бях първенецът на класа в у ...