ГРАФОМАНИ НА МОРЕ
Още не разопаковали багажа, моичките се шмугнаха в банските, награбиха дюшеци, топки и чадъри и за мое най-голямо удоволствие се изнесаха на плажа. Заменил маратонките с прохладни чехли, тесните дънки с бухнали бермуди, ризата с тениска без ръкав, моя милост си турна лап-топчето под мишница, ароматна пура между зъбите и тръгна на обход из зелените площи около хотелчето.
Невероятно, под сенчеста смокиня, с изглед към северния плаж, беседка малка с масичка от ратан и канапе, дори контакт за зарядното, като че ли си ги бях заръчал. Само ще се върна до барчето за бутилка сода и тройно кафе, и ще се потопя в глъбините на собствената си фантазия, където една измислица за 11-тата любовница на племенницата на Василевса, започваше да се превръща в блестящ роман.
Барманката, синеоко коте с руси букли (идеално за прототип на 11-тата), като че ли прочете мислите ми и услужливо нареди на сервирна количка, каничка кафе, голям пепелник, литрова бутилка сода „Девин” и чинийка с бишко ...