4 min reading
Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше кой я тормози. Защо всички мъже бяха толкова обсебващи?! Защо не се задоволяваха с това, което им предлагаше, а все искаха още и още... Не знаеха граници.
Мелодията не спираше. Беше толкова изнервящо! Пое си дълбоко дъх и раздразнена вдигна джиесема.
- Мило, къде си? Нали щяхме да вечеряме заедно у нас? Закъсняваш. - прозвуча нервно мъжки тембър.
- Болна съм. Зле ми е и ще си остана в къщи. – промърмори измъчено. Имаше опит в лъжите. Гласът й дори не трепна. Тайната беше да помниш глупостите, които си изрекъл. Всичко останало се нареждаше по естествен път. А тя притежаваше талант.
- Ако искаш, ще дойда при теб? Може да ти донеса лекарства. Няма да играем на „чичко Доктор”, но мога да разтривам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up