Жътвата се бавеше. Селяните, увесили глави, се бяха насъбрали около дюкяна на площадчето в селото. Суша бе. Бог сякаш ги наказваше. В цялата местност две седмици подред валеше, но не и в селото. Обилна реколта бяха ожънали навсякъде, само тука дъжд нямаше. Бай Кольо седеше със старците пред дюкяна и мъдруваше.
- Сякаш Бог прокле всички ни. Може ли такъв грях да има, че Божията любов да пресъхне? - каза умислено Никола и се провикна на себе си . - Иде, иде, там е.
Очите на старците се взряха в черни облаци над полето. Дълбоко в себе си се питаха заради кой ли грешник селото им страдаше.
- Да дойде и да не дойде, мене тази работа не ме засяга - чу се дрезгавият глас на бай Христо, който скоро се бе върнал гурбет.Парици бе натрупал, нова кола караше. Пиене имаше. Булки домовете си оставяха заради него…
- Защо ва, Ристо? - се провикна бай Кольо, поглеждайки някак замислено.- Сушата спря доматите , краставиците, а и жътвата. Не е на убаво , не е на убаво.
Старците клюмнали шептяха:
-Божие н ...