6 min reading
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето и пръста да си удареше, тичаше при майка си да го превръзва? Права беше леля й, от тоя мъж дете нямаше да дочака. На, пет години вече, а така и не забременя. Че как ще забременея, ма, лельо, - косеше се Черната, - като се намъква като плужек под юргана, попъшка връз мене минута-две – и готово. То дете без мерак става ли?
Без мерак го взе Светла, дето в цяло село й викаха Черната, че беше суха и черна като циганка. И как да не го вземе – ни баща, ни майка, сал една кьопава леля, дето още преди мръкнало отива да пикае и залостя вратата, да не й окраде някой дрипите! Трая, трая Черната, пък кандиса на Марин, че с него, ако е хитра, можеше и като царица да си живее. Не можеше да забрави момичето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up