Веднага щом те усетих, знаех, че си недостижимата мечта, която съм си мислила, че ще срещна само в сънищата си. Просто всичко в мен потреперваше и казваше – ти си избрания. Толкова надежди ми създаваше едничката мисъл по теб, безсънни нощи, нереалистични представи и блянове, че не осъзнавах колко съм сляпа. Сляпа за реалния ти поглед, блуждаещ в друга посока, желаещ другата, дори отраженията, които търсеше наподобяваха на нея. Имаха нейните очи, усмивка или същите трапчинки, Каквото нямаше дори на милиметър при мен. Толкова различна и невидима за теб, а с представите, че си идеалния. Забелязваш ли два свята – толкова различни се пресякоха, но с погрешната представа. Аз, копнееща по теб и любовта ти, а ти заобиколен от любовта си и твоя свят, в който нямах място. Защо ослепях за този малък, но съществен детайл, като аз обръщам внимание дори на незабележимите неща? Толкова ли потънах в несвяст, че оглушах за думите ти, които крещяха "щастлив съм", но не и с теб. Не си е струвало и петте ...