Бях я блокирал навсякъде. Изтрих номера й. Един приятел ми помогна да огранича обажданията. Премахнах я в социалните мрежи. Забраних й достъпа до профилите ми. И ето... Кучката отново се появи!
Проклет да бъде този ден!
Тъпата поща. Бях я забравил! Откачих. Беше ми написала цял роман! Подивях само като видях подателя на шибаното писмо. Името й. Черно като врана. Предвещаващо само злини. Мразех тази жена от дъното на душата си! Нямаше по-голям Дявол от нея.
Само един единствен път се чукахме. И това бе достатъчно да се влюбя в нещастницата. Не знам как го постигна. Реши, че ще си играе с мен. И ми попиля и живота, и къщата. Можех да я пресрещна в някой тъмен ъгъл. Да я притисна и да й разкажа моите правила на играта. Щях да я захвърля на улицата брутално изчукана и безпомощна. Да си я прибира оня, с когото се залъгва ден и нощ.
Ограби сърцето и душата ми. Направи ме на посмешище пред приятелите си. Реши, че е по-силната. По-властната. Не можеше да повлияе дори на ежедневието си, а бе до ...