- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло.
- Дай си ръката.
В първия момент не реагирах.
- Хайде де, какво се притесняваш, каквото и да ти направя все още ще си имаш другата ръка. - изкиска се той щом видя намръщената ми физиономия.
- Дай! - настоя той и грабна ръката ми.
Неговата ръка беше топла, и мека, и голяма и нямах нищо против да държи моята.
Премигнах и въздъхнах бързо.
- Добре ли си? ...