лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и слаб, с изцъклени очи и голяма уста като някой придворен шут.
Но не само изражението в него беше смешно. Походката му беше някак си разкрачена, като главата му шареше непрекъснато наляво и надясно, говорът - бърз и писклив като се вживяваше във всяка една дума, а смехът му бе повече от ужасен - все едно някой е пуснал фуражумелка и тя се тресе с пълна сила. Винаги когато разказваше някаква история ръкомахаше силно и правеше толкова смешни гримаси, че и някой, който не го познава, би го помислил за луд. Но за сметка на това в неговата компания винаги беше интересно, забавно и никой не скучаеше! Такъв бе моят приятел Венци Шута.
Но Венци Шута имаше един комплекс, който изигра съществена роля ...