Средата на септември. Есен. Слънчев ден. Васил погледна към лозите в двора. Внукът му бе дошъл да помага за гроздобера. Десетгодишният Валентин вървеше до дядо си и когато стигнаха до редовете каза:
- Дядо, бързо ли ще свършим работата?
- Защо питаш?
- А, не! Просто така.
Валентин извади телефона от единия си джоб. Погледна към екрана и го върна обратно. Васил се усмихна. Той носеше голяма кофа, от която извади една по-малка. Подаде я на детето. Взе лозарските ножици и започна да реже тънките стъбълца на гроздето.
- И аз искам, дядо! Да можем по-бързо да го оберем.
Детето отново погледна към телефона си. А Васил каза:
- Виж сега. Ако си имал някаква работа, защо дойде? Гроздобер с бързане не става. Ножиците не са за теб. Ако не се порежеш, то може да ти прищипят пръстите, а това боли. Ще събираш след мен, където не мога да бръкна за малките чепцици.
Валентин засрамен наведе глава. Искаше да си извади телефона отново, но не посмя. Дядо му отрязваше големи гроздове. Момчето хвана една че ...