Грях от любов

Глава 2

Защо не мога да спра да мисля за теб?

Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всички тези мисли минаваха през главата на Нелина, тя беше все още в шок.

Татее! Татее! – викаше и тичаше към тях едно малко момиченце, плачейки.

Татее! Нее! Ставай! Защо лежиш тук? Момичето започна да дърпа мъжа, спасил Нелина, а именно нейният баща. Трябваше време на Нелина, за да реагира, защото беше още в шок.

Това баща ти ли е? – попита Нелина малкото момиче с треперещ глас и насълзени очи.

Да – отговори малкото момиче, като не успяваше да сдържи сълзите си.

Нелина взе чантата си, която беше също на земята до нея, взе телефона си и звънна на 112.

Здравейте, спешно ми трябва линейка. Да, има прострелян човек. Не, не го познавам. Говореше, все още с треперещия си глас. – Идея си нямам къде съм. Добре, чакаме ви, побързайте. Нелина затвори телефона и погледна момичето.

Не се притеснявай, сега ще дойдат и ще помогнат на баща ти – каза Нелина на малкото момиче. – Ела при мен – извика я и я сложи до себе си.

Не след дълго линейката пристигна, качиха мъжа, Нелина и малкото момиче и потеглиха към най – близката болница.

Докато пътуваха, Нелина попита момичето: – Как ти е името? – опитваше се да я разсее.

Стефани – отговори малкото момиче.

Моето е Нелина.

Хубаво име – каза Стефани.

Благодаря! – отговори Нелина.

Линейката пристигна в болницата. Откараха мъжа в интензивното отделение, а Нелина и Стефани останаха да чакат отпред, след като Нелина даде показания. Сред личните вещи на мъжа откриха номера на жена му. Веднага щом разбра, тя тръгна към болницата. Не след дълго беше там. Ходеше с бърза крачка и от далеч си личеше, че е гневна. На лицето ѝ бе изписано, че не се интересува за съпруга си, а за нещо друго. След като пристигна, погледна много лошо Нелина, а тя стана от стола.

Здрав... – Нелина не успя да довърши, понеже съпругата на пострадалия я зашлеви.

Ти си виновна! Нещастница такава, заради теб мъжа ми е в това състояние! Да те беше оставил при онези мъже, все едно нямаше да ти хареса, знам ги такива като теб, уличници! – развика се тя на зашлевената.

Мамо, спри да я обиждаш! – каза Стефани.

Нелина продължаваше да гледаше настрани - след шамара. – Гади ми се. Какво става с мен? Защо тази жена ми крещи без причина? Къде се намирам? Усещам болка. Сълзите напират, но няма да ги пусна - мислеше си всичките тези неща тя, докато жената срещу нея Ѝ крещеше.

Запъти се към изхода, без да продума и думичка.

Къде отиваш? – провикна се Стефани.

Нелина не се обърна и продължи напред. – Дръж се, стискай – повтаряше си на ум тези думи. След като излезе от болницата, направи три крачки и падна на земята, беше съсипана, легна на студената земя, сви се и изля цялата болка, която държеше в себе си.

След минута, която на нея  ѝ се стори като час, тя стана, защото колкото и да беше разбита психически, трябваше да се прибере. Стана късно. Нелина излезе на пътя, спря едно такси и се качи. Таксито я отведе пред дома на леля Ѝ . Тя влезе в двора и почука на входната врата. Леля ѝ отвори.

Нелина! Защо изглеждаш така? Какво ти се е случило? – разтревожи се лелята.

Може ли да поговорим утре, наистина съм много изморена – отговори ѝ Нелина. Жената отсреща усети, че нещо не е наред, но Ѝ даде малко пространство, за да си събере мислите.

Добре тогава, утре ще поговорим.Заповядай, влизай – каза Ѝ тя.

Нелина отиде да си вземе душ. Пусна водата да се стича по нея и затвори очи. Мислеше за всички събития, които Ѝ се случиха през деня, но най – много за очите на мъжа. Сините му очи, които гледаха лицето Ѝ. Докато той лежеше в нейния скут, тя потъна в тях, чувстваше се вкъщи, чувстваше някаква топлина, колкото и да беше тогава студена земята, очите изгаряха сърцето ѝ. Чудеше се защо реагира така, какво толкова специално имаше, но не можа да си го обясни.

След като си взе душ, Нелина влезе в стаята, в която щеше да отседне, докато е при леля си. Отвори шкафа на тоалетката, за да сложи принадлежностите си и там видя една стара снимка на момче и момиче. На снимката момчето е видимо по – голямо от момичето. Тя се вгледа по – внимателно и видя, че очите на момчето са светли, познати, но снимката беше черно-бяла, леко пожълтяла и не се виждаше ясно. Върна я там, от където я взе, защото в момента не ѝ беше до нея.

След като се оправи, Нелина си легна. Не можа да заспи, въртеше се в леглото, поради мислите за този мъж – добре ли е? Ако не беше той, къде ли щях да съм сега? Защо има очите на мъжа от съня ми? Мислите не спираха да минават през главата Ѝ, беше като едно фиаско от размишления, но все пак несъзнателно заспа.

Нелина? Нелинаа! Нелинаа дръпни сее! Чуха се викове и клаксон от кола. Някой се затича към нея. Изведнъж тя се озова на земята, сграбчена от мъжа със сините очи. В следващия миг вече се намираха в онази тясна тъмна уличка. Черна сянка, държаща пистолет, стоеше пред тях. Пистолетът гръмна и мъжът беше прострелян, паветата потънаха в кръв, а страх обзе Нелина. След това сянката я приближи и Ѝ прошепна с дрезгавия си глас: „Не върши този грях, момиче!”.

Тя се събуди изведнъж, беше се изпотила. След този сън не можа да заспи отново. Не спря да мисли за онзи мъж.

Дочака изгрева и излезе рано без никой да разбере. Пред тях имаше спряло такси, Нелина се качи в него.

За къде си, девойко? – попита таксиметровият шофьор.

Трябва да отида до Окръжна болница – отговори тя.

Няма проблем – каза шофьорът и потеглиха.

След около десет минути стигнаха до болницата и Нелина слезе от таксито. Тя облече горнище с качулка и си я наметна на главата. Не искаше да се засече с никого, особено с лудата съпруга на пострадалия. Ходеше бързо и се оглеждаше. Когато се качи по стълбите и зави на дясно по коридора, веднага се спря, защото видя жена му да излиза от стаята, в която беше той. Нелина се върна обратно при стълбището и остана там, а жена му продължи направо по коридора и се разминаха. Тя веднага изтича към стаята. Сърцето ѝ биеше силно. Открехна леко вратата.

Той беше в съзнание, тя видя и тръгна да затваря вратата, но това не остана неабелязано от него.

Хей, хей – извика мъжът към Нелина. Сърцето ѝ се преобърна. Не успя да затвори вратата. Знаеше, че вече няма избор и трябва да говори с него. – Ела, спокойно. Нелина отвори вратата и влезе, колкото и да Ѝ беше неудобно и притеснено.

В този момент тя видя мъжа по – добре. Сини очи, тъмна къса коса, много харизматичен и красив човек.

Аз дойдох, защото се притеснявах за теб и да благодаря, разбира се, ако не беше ти, не знам какво щеше да се случи с мен – каза Нелина с притеснение, като стоеше до вратата, която затвори. Сърцето ѝ  препускаше.

Спокойно, случва ми се често – каза мъжът и се засмя леко. Тя също се усмихна.

Александър – каза раненият като си подаде ръката и се опита да се изправи леко, но го заболя и изпъшка.

Не, не ставай! – каза Нелина, като се приближи до него и хвана ръката му. Той я погледна право в очите, тя него също, докато държаха ръцете си. Дъхът  ѝ спря, неговия също.

Нелина – представи се тя.

Не искаше да засича жената на Александър, затова бързаше да си отиде и му каза, че трябва да тръгва. И се запъти към вратата. Александър стисна ръката Ѝ и тя се обърна към него, като отново се погледнаха в очите. В тази секунда времето и за двамата беше спряло. Александър стискаше нежната ѝ  ръка, а тя отново потъна в очите му.

Не тръгвай толкова бързо – каза Александър с последния дъх, който му беше останал.

Точно в този момент вратата на стаята се отвори и влезе жената на Александър с Елеонора – лелята на Нелина.