Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора трепери.
- Аха, трепери, защото има гора - помисли си гъсеницата.
Вълкът започна на свой ред:
- А, аз не съм ли силен? Вчера, като задряма овчарят, най-голямото агне на стадото отмъкнах. Чак до гората го донесох.
- Е, има гора, донесъл си го в нея - пак си казала наум гъсеницата и заслушала мечката.
- Защо само вие се хвалите? Аз мога да съборя всяко дърво в гората. Отведнъж ще го съборя.
- Ох, и ти ли? - Ядосана, гъсеницата не издържала. Допълзяла в края на листото и извикала:
- Абе, много се хвалите. Големи животни сте. Силни сте. Вижте, мен - малката, едва забележима гъсеница, не можете да победите. Аз съм по-силна от всички ви. Каквото и да правите, все в гората се криете. Все тя ви спася ...