Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.

Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.

- Най-силният  съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора трепери.

- Аха, трепери, защото има гора - помисли си гъсеницата.

Вълкът започна на свой ред:

- А, аз не съм ли силен? Вчера, като задряма овчарят, най-голямото агне на стадото отмъкнах. Чак до гората го донесох.

- Е, има гора, донесъл си го в нея - пак си казала наум гъсеницата и заслушала мечката.

- Защо само вие се хвалите? Аз мога да съборя всяко дърво в гората. Отведнъж ще го съборя.

- Ох, и ти ли? - Ядосана, гъсеницата не издържала. Допълзяла в края на листото и извикала:

- Абе, много се хвалите. Големи животни сте. Силни сте. Вижте, мен - малката, едва забележима гъсеница, не можете да победите. Аз съм по-силна от всички ви. Каквото и да правите, все в гората се криете. Все тя ви спасява. Сега съм сама, но скоро тук ще има много гъсеници като мен. И първо листата на дърветата ще изчезнат, а дърветата без листа загиват. И какво после? Ами, няма да има гора. По-силна съм, нали?

Всички се умълчаха. И... тогава се обади лисицата. Тя до сега беше мълчала.

-Извинявай, мила, но не чух добре. Ела по-насам, моля. Повтори, каквото каза.

Гъсеницата гордо се надула и допълзяла по-долу, по-близо. И точно, когато започвала да говори, лисицата замахнала с опашката си. Гъсеницата паднала на земята и Лиса с крак я настъпила и размазала.

-Няма гъсеници - има гора - казала тя и завъртяла доволно опашка.