/Други неправилни мисли, отново не по вятъра/
Има си хора за всичко. Например, патриотарчета, опитващи се винаги да са по вятъра – особено, когато пикаят, и ходещи винаги самоподмокрени.
Подобни ни вкараха в три войни – все като победени, подобни са готови да викат „Тато!“ на всеки, даващ папо, подобни приемат останалите като орящи нивата им, а себе си – независимо дали се самонаричат „господа“ или „другари“, за господари. Макар да са обикновени лакеи. При това мечтаещи да се издигнат до ролята на бършещият с памучето задника на величеството. Както онзи велможа, извършващ процедурата над Луи ХIV. Просто Кралят-Слънце страдал от запек и в момент на облекчение с радост изпълнявал всяка молба на памукобърсача. А онзи развивал добър бизнес с молбите – благородниците плащали хубаво за поднесена на краля молба…
Исторически факт, който ме кара да приемам с крива усмивка – подигравателна, но горчива, напъните на шизофреничните космополитни патриотари да се демонстрират като герои далеч от съби ...