***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенчени от буреносен облак.Добри не се върна. Продължи към масата, но някак по-бавно стъпваха сега краката му.
- Добър ден! Търсели сте ме по работа мене? – обърна се той, директно към непознатия.
- Вие ли сте Добрин Върбанов, синът на Хаджи Върбан от Узунджова, съседна околия? – отвърна чиновникът.
- Аз съм. Книжа искате ли? – твърдо зазвучаха думите на Добри. Непознатият се загледа в него, подсмихна се под мустак, а после обърна взор към момичето, което досега стоеше мълчаливо, навело глава и прегърнало бохчата с багаж.
- А, нея знаете ли?
- Зная. – тихо, но още по твърдо отвърна Добри. – Това е щерката на чичо ми и тя Смиляна, както се викаше моята сестрица.
- Седни синко, седни! Не съм дошъл ...