1.
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът на приятеля му, но имаше и още нещо, което трептеше, вибрираше скрито в звука и нашепваше за отдавна потискани чувства, за тъга, примесена с щипка вяра.
- Теб. – отвърна му Митьо и сърцето му жално затупка в гърдите. Десет дълги години не беше виждал това лице, а то сега, като че ли не беше на Кольо, а на някакъв непознат и изпит от мъка човек. Болният беше поставен седнал на плетен стол встрани до един отворен прозорец. На слабото измъчено лице, сякаш изведнъж се появи, едно такова, одухотворено изражение, една такава примиреност и радост, че отведнъж се измени и въздухът в стаята. Пламъкът още светеше в живите очи на мъжа, сякаш току-що осъзнал, че нещо важно се случваше и че беше се изпъ ...