„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация.
Няма сънища, няма кошмари, няма реалност, всичко е една амалгама.
Събуждам се и не знам, събудил ли съм се или сега заспивам. Дали прекрачвам прага на истинския живот, който ми става все по объркан, хаотичен, кошмарен или политам към несъзнавания свят на спомени, мисли, чувства.
Дали пък когато човек е в тежко душевно състояние съзнаваното и несъзнаваното не се обединяват. Дали реалният и сънуваният свят не се смесват, не преливат в едно, както когато си влюбен няма значение дали си буден или не, ти все си с обичания човек. Той е навсякъде с теб. Заедно обикаляте света. Заедно се изкачвате на най-високото и опасно място. Заедно се изправяте срещу непоносими кошмари. Заедно сте в сънища и ре ...