Хем легално, хем фино /черен хумор/
-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за предявяване на възможните искания, които биха могли да променят хода му във ваша полза, така че аз сега не бих рискувала да предприема каквото и да било – отново повтори юристката и погледна клиентката си право в очите. – Ако пък толкова държите да ми заплатите за загубата на време, то аз нямам нищо против, но вие преценете какво – скромно рече специалистката и сведе поглед.
-За-заповядайте поне петдесет лева и ми позволете да си за-запазя възможността да се съветвам с вас и по други въпроси! – изчерви се ответницата по обсъжданото дело, подавайки с разтреперани ръце банкнотата на адвокатката.
След като клиентката й си тръгна, Вескова нервно прибра парите в портмонето си и побърза да отвори своя твърде дебел и отдавна избелял бележник с трикове, озаглавен на първата си страница така : „Как законно да измамим съсобственик, съдружник, съюзник и други, с които нещо ни свързва в съобщност?”. „Не клиентката на мене, а аз на нея трябваше да платя за новия легален прийом, който успях да науча, четейки делото й!” – подсмихна се Вескова и записа в бележника си поредната напълно законна хитрост за изпързалване на съсобственик. След това най-прилежно си преговори предходните стотина, защото се беше убедила, че колкото по-добре ги овладяваше, толкова по-търсена и конкурентноспособна ставаше. Деветдесетата хитрост особено я вдъхнови. „Сигурно така се чувства всеки творец, създал велико произведение!” – с горящи бузи и с пламнал поглед си рече тя. Чуваше музика – божествено изпълнение на орган, а умът й бясно щракаше и прехвърляше мисъл след мисъл, въртящи се все покрай това - как в утрешното съдебно заседание по-успешно да подложи крак на ищеца. Да, да, разковничето бе именно в деветдесетия легален прийом за заобикаляне на закона и за надхитряване на съсобственика!
-Това е просто велико, Боже мой! – извика тя, а сърцето й от радост бясно се разтуптя и внезапно излезе от ритъм. Изглежда, че Господ взе страната на противника на адвокат Вескова и някак нашега, съвсем фино, й прати лекичък инфаркт и даже, за голямо щастие на мнозина съсобственици, за половин година я настани в близката кардиология.
Ама че късмет!
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ама че късмет, наистина! Благодаря, Севделин!
-
Ех, Петя...
-
Ех,Роси...
-
Валентина, твоят коментар ме впечатли - сякаш е направен от истински литературен критик, който има и задълбочени познания от разностранни области. Дочка, така мисля и аз:"Бог забавя, но не забравя..."
Валентина и Дочка, благодаря ви за отзивите! -
Като не може да се разчита на правосъдието...Бог забавя, но не забравя...
-
Ели, Галя и Ивон, благодаря ви!
-
С поздрави, Роси! Елегантно поднесено!
-
Прочетох с удоволствие! Поздрави сърдечни и от мен! Благодаря!!!
-
Илко, Ники, Запрян, Веска и Христо, благодаря ви за отзивите!
Запрян, твоето определение "Хем легално - хем летално!", е много точно и започнах да съжалявам, че не съм се сетила по този начин да наименовам разказа си. -
Поздравления, Роси! Още един реален, а не виртуален недъг - хем морален, хем и на ситемата.
-
Хем легално- хем летално!Човек е жертва на пороците си.Хубаво!
-
Лекичък инфаркт, ей така, какво толкова хахахахах посмях се, Росе, благодаря ти
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
