Гретел прекопаваше лехата с чушки, когато чу познато изсвирване.
- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?
- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.
Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чушка и я подхвърли на брат си:
- Добра работа! За обяд съм сготвила яхния от заек.
Хензел седна и изяде две порции - друго си е, когато делиш храната само с един. Немотията, този най-зъл приятел, им беше предложила коварна сделка: те се отървават от досадните си родители, тя си тръгва и никога повече не се връща. Сделката си струваше – за първи път в живота си беше сит. Ако имаше някакви угризения, то те потънаха под два пласта заешко месо и лук.
От този ден нататък животът им потръгна. Хензел си намери работа като заместник-началник смяна във фабрика за кожени облекла, а Гретел стана домакиня. На хората казаха, че родителите им са заминали на гости при далечни роднини и не се знае кога ще се ...