- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
        Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха.  Изглеждаше му позната от някъде.  Но,  откъде не можеше да се сети.  Момичето до него го побутна с лакът и  той  я погледна учудено.
        - Хайде бе,  мило, смени тая замислена физиономия! – изрече набързо то и се усмихна.
        Изведнъж стана тъмно,  електричеството угасна. Той се огледа с безпокойство,  но видя,  че никой не напуска заведението.  Напротив - всички стояха кротко по местата  и чакаха поръчките си.  Изминаха часове.   В хижата стана студено, наистина изведнъж захладня.
        - Зимата връхлита - въздъхна тежко той, загледан някъде в пространството иззад стените.
        - Идва за нас – отвърна  замислено и тя.
        Развилня се буреносен вятър, иззад високия връх отсреща и се появи помитаща  вихрушка.
         - Да се махаме бързо от тук!  -  каза той и я дръпна за ръката да стане.
         -  Но къде да отидем? – безпомощно  попита Хлорис.
         Навън вече беснееше бурята. Отправиха се към рецепцията,  където бяха запалили свещи, за да попитат за свободни стаи в хижата. Жената от рецепцията се усмихна много вяло и съобщи,  че всичко е заето. После помисли малко и им каза,  че има една свободна таванска стая и ако желаят,  могат да я наемат само срещу 15 лева.  Съгласи се веднага.
         Стаята беше малка, но топла.  Когато  влязоха, огънят буйно гореше.  На масата стоеше подно  с бутилка шампанско и две чаши. Понесе се тиха мелодия, позната отнякъде.
        Изведнъж се сети,  откъде я познава танцьорката. Беше се озовал на една поляна, а около нея като ограда стояха планинските скали. Върху тях се виеха пълзящи храсти и лиани. Той се беше приближил до една скала, махна с ръка и лианите се отдръпнаха. На земята имаше поднос с шампанско и две чаши.  Същите чаши.  Сети се,  че духна вятър и една искра блесна иззад скалата.  Тихо се понесе мелодията на една песен.  Същата песен,  която чу днес в хижата...