- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Момичето до него го побутна с лакът и той я погледна учудено.
- Хайде бе, мило, смени тая замислена физиономия! – изрече набързо то и се усмихна.
Изведнъж стана тъмно, електричеството угасна. Той се огледа с безпокойство, но видя, че никой не напуска заведението. Напротив - всички стояха кротко по местата и чакаха поръчките си. Изминаха часове. В хижата стана студено, наистина изведнъж захладня.
- Зимата връхлита - въздъхна тежко той, загледан някъде в пространството иззад стените.
- Идва за нас – отвърна замислено и тя.
Развилня се буреносен вятър, иззад високия връх отсреща и се появи помитаща вихрушка.
- Да се махаме бързо от тук! - каза той и я дръпна за ръката да стане.
- Но къде да отидем ...