Преситен съм от насилие. От такова, съществуващо под всякаква форма. Но най-вече от това обитаващо мислите ми. Причините са комплексни.
Бях обречен още в самото начало. Заради света, в който израснах. Такъв – на съперничества. Напълно обикновен свят, но зле устроен. Сега така ми се струва. Причините са комплексни.
Преди бях добър. В игнориране на собственото си самосъжаление. Сега бягам. Мога да си го позволя. Знам, че мнозина не могат. Благодарен съм. Причините са комплексни.
Умея да предизвиквам сънища. Научих се. Напоследък повтарям един и същ. Чувствам се щастливец. Причините са комплексни.
Сънувам, че съм джаз музикант. Знам, че никога няма да бъда, но пък така реален е сънят ми. Благодарен съм и на това. Причините са комплексни.
Благодарни са тези, които могат да оценят възможността да се наслаждават на капчиците красиви мигове.
Джаз музикант съм и имам страхотен малък клуб, в който свиря всяка вечер. Пълно е с хора, а музиката ми ги кара да се усмихват. Боже, колко съм доволен о ...