Сигурно съм хищник, помисли си Зара, докато разбъркваше кафето си. Ненужно - липсваше му захар, не понасяше сладко кафе.
Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.
Не можеше да го изхвърли от там.
Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобърнал сериозния ù свят.
В сериозния свят тя беше работохоличка, стриктна, преизпълнителна.
Ядеше здравословни храни. Лягаше си навреме. Носеше тъмни, едноцветни костюми - пола и сако. Строги. С леко загатната линия на гърдите.
С него... с него искаше да носи бързосвалящи се дънки, да е с развята коса и да пие ром от шепите му.
Лудост е.
Запознаха се случайно.
Трябваше и инфо за една компютърна програма, писа във форум и той отговори.
На всичкото отгоре беше умен. След подробната информация, с която я обгрижи, предложи да дойде на място и да погледне. Занимавал се бил с това. ...