- Е, Дънкан Маршал, разкарай си миризливия задник и излизай. Десет години мрънкане, лазене по нервите, викане... Бог ми е свидетел, ще ми липсваш, кучи сине. - Шериф Стайлс отключи килията и помогна на стария човек да излезе, като го подкрепяше през рамо. Когато излязоха навън, чистият въздух направо задуши Дънкан и той се разтресе в неудържима кашлица.
- Това е, приятелю. - Стайлс посочи мършава, дръглива кобила. - Всичко, което успях да ти намеря. Сложил съм и малко храна отстрани на седлото, както и манерка с вода - ще успееш да изкараш няколко дни, може би дори седмица. - Шерифът се усмихна дружелюбно на Дънкан и му помогна да се качи на кобилата.
- Сбогом, стари друже - грижи се за себе си и много поздрави на Меган и Чарли. Въпреки че така и не разбрах как не спря да говориш и мислиш за семейството си през всички тези години, при положение, че те нито веднъж не си направиха труда да дойдат поне да те видят. - С тези думи шериф Стайлс докосна шапката си за последен поздрав и се при ...