Jan 21, 2020, 7:50 PM

 Хора, животни, правила и още нещо... - 2 

  Prose » Narratives, Epigrams, Miniatures, Aphorisms
833 1 9
Multi-part work « to contents
1 мин reading

 

           Белчо

 

           Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и понякога трудно се дишаше. После дъждовете спряха за около месец, но вече течеше втората половина на лятото и температурите рядко надвишаваха тридесет градуса. Настъпи приятно време. Докато в един хубав неделен ден в началото на септември, в късния следобед рукна неочакван и силен дъжд. Валеше на едри капки, в локвите се образуваха големи мехурчета, по улиците водата потече като река, колите сипеха пръски на ляво и на дясно. Изненадани хората хлътнаха в отворените магазини, в кафенета, в сладкарници, тото пунктовете се напълниха, търсеха се по-големи козирки, по-дълбоки входове, навеси... Имаше и по-смели, такива, които трябваше да спазят някой час, някое обещание - виждаш ги над главите с найлонов плик, с голяма чанта, с вестник, с дреха, оказала се в ръцете им. Все едно - бяха си мокри. Само тук-там някой с чадър, забързан, излязъл по необходимост от вкъщи.

           „Мокър от дъжд не се бои“ гласи народната поговорка. Така и Асенчо - с посивяла  тениска, с къси панталони, с джапанки, в едната ръка с дълга пръчка, а в другата - с огромен найлонов плик. Къде ли го е намерил - сигурно в някой контейнер за смет. И съдържанието му бе събирано от различни контейнери. След него верният му Белчо, с черното петно на върха на главата. Вървяха отдясно на платното, плътно до десния тротоар. На петдесетина метра от кръстовището Асенчо видя, че колите са спрели на светофара и реши да икономиса няколко метра - пое по диагонал. Белчо понечи да тръгне след него, но видя, че има движещи се коли след предишното кръстовище, спря, поколеба се, джафна като че ли да спре приятеля си, после пак пое плътно до десния бордюр.Стигна до кръстовището, спря и зачака очите да сменят светлините си. Когато това се случи, и колите от двете страни спряха, Белчо пресече на правилното място и пое по пресечната улица след своя стопанин.

» next part...

© Лидия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Таня. Белчо е нашият умен и добър приятел.
  • Харесва ми!
  • Ами този Белчо всички го познаваме. Умник е той! Благодаря, Валентина!
  • Хаааа, виждала съм го тоя Белчо, учудва ме понякога как животните успяват да научат правилата, и не само това - ами и да ги спазват.
  • Благодаря, Рисилина, благодаря отново, Пепи! Спомням си, че преди години виждах доста често ударени от коли кучета, а сега - почти не. И се питам защо те научиха нашите правила, а ние все ги пренебрегваме.
  • Роси, за това и ми хареса разказът, и аз съм се удивлява на инстинкта им за съхранение!
  • Прекрасно описано! Точно така постъпват уличните кучета! Наблюдавала съм ги многократно! Пресичат улици и булеварди по съвършен начин, или причакват човек, с когото да преминат, когато няма светофар!
  • Благодаря, Пепи! Хубав ден!
Random works
: ??:??