Хората винаги си тръгват...
( People Always Leave)
Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминаващите хора...
Понякога си мисля, че сърцето ми сякаш е дървено... Отвън изглежда добре, когато хората влезнат вътре, е кухо... Стоят там известно време... оглеждат се около себе си... усещат колко е голяма студенината. Студено е, защото е празно... Там са само спомените ми и надеждите ми, които ме топлят нощем... Тогава те разбират, че съм слаба... безсилна съм, защото нямам нищо... и разбиват всичко - малкото, което е останало в душата ми... разбиват надеждите, мечтите ми... всичко, за което съм се борила... Тогава ме напускат... Тогава си тръгват... и взимат със себе си копнежите ми...
Преди да ме напуснат съвсем, те издълбават имената си върху дървеното ми сърце и тези имена, спомените... ...