1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много на два метра навътре в морето, но се притесняваше, че може да се подхлъзне, да падне във водата и да се удави, а не можеше да плува. А и (което бе по-важно), мястото й предлагаше чудесна видимост и възможност да наблюдава всичко наоколо.
Хотел “Корал“ в Тенево предлагаше атрактивни пакети за пенсионери в началото на септември. Самата госпожа Петринска се беше възползвала заедно със съпруга си и разбираемо плажът и хотелът бяха пълни с нейни връстници. Наблизо забеляза двете сестри Маринка и Цветка Стойчеви и им помаха за поздрав. Маринка беше стара мома, на седемдесет, а Цветка – вдовица, малко по-възрастна. Встрани от тях се беше разположил полковник Панайотов, мустакат бивш военен, заедно ...