"Какво?" Това бе единствената мисъл, която можеше да се формулира в главата на недоумяващия страдалец. Толкова неща му се бяха случили за толкова кратко време. Просто мозъкът му отказваше да смели всички тези лудости. Сега просто седеше на края на пътя, заровил пръсти в косата си. Напрежението му бе изписано на сбърченото му чело. Гледаше разфокусирано някъде към хоризонта на пустия пейзаж. Здравият разум за него беше лукс. Не можеше да си позволи да разсъждава, защото щеше да загуби и малкото, който му бе останал. Беше изпаднал в нещо като емоционална дупка и сега само седеше свит, без да може да помръдне. Знаеше, че можеше да избяга, когато си пожелае, но в този момент въобще не му се искаше. Нямаше спомени, нямаше страх, нямаше болка. Още не.
Изкара едната ръка от сплъстената си коса и извади някаква клечка. Боклуци колкото си искаш, но това парченце дърво беше някак странно. Той го вдигна пред лицето си... Глуха експлозия вляво от него го изкара за малко от шемета. Припомни му за к ...