3 min reading
Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае?
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъхести петна и запълзя по премръзналия тапет. Прахът под дивана се спотайваше, защото се страхуваше от метлата, която му приличаше на слънчоглед. Не искаше да бъде изваден наяве и да заблести в слънчевозлатно. Сприятели се със стъкленото топче, което преди много години се беше търкулнало под дивана и там си остана. Момченцето на стопаните го търси дълго, защото беше любимото му, с наситен цвят на морска вълна и с мехурчета във вътрешността, но така и не го откри. Топчето и прахът си бъбреха за туй-онуй, а прахът разказваше на наскоро изработената детска играчка за старите дни: как бедното семейство се беше нанесло в стаичката, как едва свързваха двата края, как бащата се прибираше късно вечер ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up