Когато влизате в т.нар. църкви и храмове, опиянени от хорови песни, стотици светещи свещи и благите гласове на отците, четящи поредната проповед в Негова възхвала, бихте ли могли за миг да се дистанцирате от това въздействие. Да се отдръпнете назад - зад чертата отграничаваща ви от това синхронно църковно обсебване. Поне по време на Страстната седмица направете, макар и един-единствен опит да сторите това. Да погледнете с очите на Съмнението на целия този ритуал, на това суетене. Защото надявам се осъзнавате, че суетене произхожда от суета и че не Суетата беше Истината, която Христос проповядваше да търсим и която твърдеше, че ще ни направи свободни. В онзи Лобен Разпети петък Той изпита върховни мъки и съмнения там на Голготския кръст, разпнат между двама разбойници, изоставен от всички свои ближни. Има нещо грандиозно в това да усетиш, че си предаден от целия свят, дори и от своя небесен Отец. Че си останал съвършено сам в едно метафизично пространство на дъното на непрогледната безд ...