Жабокът (Гедеон)
369 2157
Jul 28, 2023, 3:47 PM

Храмът 

  Prose
253 4 7
1 мин reading

     Гората... Като си сам усещаш, че дърветата край теб си говорят. Вървя, докосвам стволовете им и съм един от тях.

Горе на хълма е порутен храм обвит в бръшлян и туфи папрат. Сякаш зеленината го е приютила в лоното си.

Прекрачих прага. Под краката ми припукваше изпадалата мазилка, а в дъното бе Той. Разпнат, навел глава надолу с трънливата корона на нашите грехове. От сринатия покрив върху мен грееше слънчев лъч. Затворих очи и тишината тихо запя. Звуци, които бяха, като ангелска песен. Чувах гласовете на всички били в Божия дом, чувах молбите им, чувах ритъма на сърцата им и в тази нежна музика изплуваха картини. Толкова ефирни, като полъх на вятър. В безкрая някой чертаеше кръгове със синя светлина, които се допираха и бавно оформяха "цветето на живота". Сътворението, в което бе заложена хармонията от цветове и звуци. В нищото се появяваха звезди, планети... Сякаш звуците ги изграждаха, следвайки висша закономерност. Чух, как пееха слънцето и планетите около него. Вътре в мен, някой говореше без думи и разбирах, че всичко се крепи на тази хармония от звуци, на тази божествена песен, която сътворява света. Усещах, че дори и най-малката промяна води до друго материално творение. Всяка частица бе звук, който е определен да бъде там.

Върху разпятието кацна синигерче и щастливото чуруликане ме изведе от унеса. Видях, колона от мравки да пълзи по напукания кръст. Ветрецът поклащаше паяжина, около която кръжаха мухички...

Храмът бе жив.

Животът пееше своята песен.

© Гедеон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно!
  • Много си прав. Картината, която описваш може да се види и с други очи, но ти си "видял" живота. Той винаги намира начин, без значение цената, която се плаща.
  • Благодаря ви, момичета, че прочетохте и коментирахте. Благодаря и на теб, Ники.
    Лошото е, че все по-малко хора чуват песента на Живота.
  • Много красиво. Който не познава усещането да е едно с всичко, не знае какво губи. Поздрави!
  • Прочетох с притаен дъх! Много ми хареса!

    "Храмът бе жив.
    Животът пееше своята песен."
  • Много е хубаво!
    Поздрави!
  • Прекрасна импресия, Вальо!👍
Random works
: ??:??