ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на училище. Като го видя, Младен още повече се ядоса и му викна:
- Ти още ли си тука? Пак ще закъснееш.
- Закусвах, затова се забавих - измънква под носа си малчуганът.
- Закусвал си. Ще ставаш сутрин по-рано, като искаш да закусваш.
- Спи ми се сутрин, бе тате. Какво да правя?
- Спи ти се. Ама нощем не ти се спи. Можеш да стоиш до малките часове на компютъра.
- Ами снощи изтеглих от торента една супер-игра. Можех ли да не я изпробвам. Днес в училище само за нея ще си говорим. Ще има с какво да се похваля на момчетата.
- Млъквай! - викна ядосаният мъж и когато момчето мина край него, го плесна по тънкия врат. - Не ми се обяснявай, ами тичай към училището, че ми омръзна да ми се оплакват от теб и да ...