“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. Той бе отчаян. На жената на роба отрязаха носа, защото бе немарлива и бе настъпила по опашката любимата кока на господаря. Дю-Дю прокле участта си. Но, но...
Но той имаше нещо, с което вечер заспиваше: “Аз съм роб. Мен могат да бият, да продадат децата ми, да обезобразят жена ми... Но моята съвест е чиста!...”
Така живееха на остров Тука-Така.
*
Ти, кой би искал да бъдеш?!
Има много и хубави трупове. Кои са най-хубави? Дали бездиханните или тези, които пият, ядат, но тихомълком могат да оближат пода, на Христос плесница да залепят!
За какво са нужни онези – мъртвите? На висшите идеи и ценности им трябват други мъртви. Те искат висши мъртви!
Той не се свени да признае себе си за Дю-Дю. Той е ви ...